Гении с биберони

През 2012 г. четиригодишната Хайди Ханкинс стана член на „Менса” с коефициент на интелигентност 159 - с една точка по-малко от световноизвестния физик Стивън Хокинг. На две годинки детето само се научило да чете, съобщава Обекти.бг.

И то не е единствено: през 2010 г. към световната организация се присъединява тригодишният Уилям Потър, който обожава пъзелите, чете и смята. А от детските филмчета учи испански и... китайски. Като всички деца обича лудориите в парка, но те бързо му омръзват. Майката споделя, че често се случва да й каже: "Поиграх си достатъчно, сега искам да уча."

Тъкмо силното желание да учат и да напредват отличава свръхнадарените деца от останалите. Преди време „Менса” публикува списък с характеристики, по които родителите да се ориентират: четене на ранна възраст, необичайни интереси, необикновена памет. В списъка още се споменава, че надареното дете не обича компанията на други деца, има чувство за хумор и се интересува от събитията в света.

А къде е тънката граница между надареното дете и детето чудо?

Според американския психолог на развитието д-р Хенри Фелдман това е дете на възраст под 10 години, което се справя като обучен професионалист в област, чието усвояване изисква дългогодишни усилия.

Справка: Моцарт, класическото дете чудо, композира първите си творби на пет години, а осемгодишен пише първата си симфония. На тази възраст днешните деца тепърва започват да учат нотите и ако не решат да стават музиканти, така и не ги научават.

Ето и един пример от съвсем друга област.

Акрит Джасвал, детето хирург.

Роден в забутано индийско селце, Акрит отрано проявява необикновени езикови заложби. Още преди да навърши седем години, чете учебници по медицина на английски, а на седем извършва първата си „операция”, като помага на друго дете да раздвижи ръката си след частична парализа. След време местните лекари започват да се консултират с него като с експерт. На 11 момчето става най-младият студент по медицина в света.

Едно от малкото научни изследвания, свързани с любопитния феномен „дете чудо”, е проведено от д-р Фелдман през 1991 г. Той забелязва, че в някои области явлението е много по-разпространено, отколкото в други.

На първо място е музиката, следвана от математиката и шаха.

Дете чудо в сферата на литературата, философията и правото е рядко явление, да не говорим за медицината. Според Фелдман гениалните деца се проявяват в области с високоструктурирано съдържание и ясни правила.

Според Елън Уинър, професор по психология и автор на книга за надарените деца, ролята на родителите е най-важна. Те най-често работят в същата област – Уинър смята, че това осигурява на децата стимулираща среда за развитие. Бащата на Моцарт е композитор, а според слуховете методите му на обучение отивали малко по-далеч от осигуряването на „стимулираща среда”. Казват, че още щом проговорил, Пикасо поискал от баща си боите и четките. На 12 вече рисувал с фотографски реализъм, който бързо му омръзнал. Какво щеше да стане, ако бащата не беше художник? И кое играе по-голяма роля - наследството или ранното обучение?

Ласло Полгар, специалист по психология на образованието, е убеден, че

гениите не се раждат, а се създават.

Дъщерите му са опитните зайчета, които трябва да докажат теорията. Когато най-голямата – Жужа, проявява интерес към шаха, той й осигурява целодневна тренировъчна програма и учител. Резултатите не закъсняват. На четири тя печели шахматния шампионат за деца до 11 години в Будапеща, с което съдбата и на останалите момичета е решена. Жужа (Сузан) става първата жена, която покрива критериите за гросмайстор. А най-добра от сестрите Полгар е най-малката - Юдит.

На 10 момичето печели срещу международни майстори,

а тогавашните специалисти смятат, че е най-талантливото дете в историята на шаха. На 15 години и 4 месеца Юдит става най-младият гросмайстор дотогава, като подобрява рекорда на шахматния гений Боби Фишер с един месец. През 2004 г. е осма в листата на най-добрите шахматисти – и досега единствената жена, влязла в челната десетка. Записала е победи на класически или бърз шах срещу световни шампиони като Гари Каспаров, Борис Спаски, Вишванатан Ананд, Рустам Казимджанов и Веселин Топалов.

Дали това доказва теорията на Ласло Полгар?

Казват, че психологът нарочно е избрал за дъщерите си „мъжка” област, за да бъде доказателството още по-ярко. Колкото до генетичното наследство, бащата не е добър шахматист - Юдит го побеждава още преди да навърши пет.

Учени от Университета на Монреал, цитирани от телевизионния канал CBS, твърдят, че са открили общото между най-талантливите деца: те са силно запалени по своето занимание и самостоятелно са развили интерес към него.

Децата, които сами са избрали попрището си

и начина, по който да го упражняват, запазват ентусиазма си и не спират да се усъвършенстват. Децата на строги и амбициозни родители са обсебени от способностите си и нетърпеливи да успеят, което е психологическа бариера за развитието им.

Психологът Лари Вандървърт използва данни от неврологични изследвания на мозъка и открива, че при децата чудо водеща е емоционалната мотивация. Малкият мозък координира процесите, които протичат в останалите мозъчни центрове, и има важни познавателни функции. Според психолога

уникалната емоционална нагласа

на детето към любимото занимание ускорява координиращата функция на малкия мозък и кара работната памет по-бързо да направи прехода от пространствено-визуалната функция към езика и други символни системи. Предишни изследвания върху деца с изключителни математически способности показват, че при тях работната памет е много по-дълготрайна.
 
Високият старт не е гаранция за успех,

твърди психологът Луис Търман, който проследява развитието на близо 1500 деца с необикновени възможности още преди средата на ХХ век. А човешката завист подхранва историите за деца чудо с неудачни кариери. Такъв е случаят със свръхталантливата Суфая Юсоф, която става студентка по математика в Оксфордския университет на тринайсет, но след две години напуска. След още няколко вече работи като компаньонка. Британските таблоиди ехидно отбелязват, че услугите й не се изчерпват със социалните прояви.

Въпреки заключението, че повечето малки гении потъват в забрава, Търман е съгласен, че някои от тях по-късно имат огромен принос към обществото. Дори и за момент да оставим Моцарт, тук се появяват Феликс Менделсон Бартолди и Бетовен, сред учените - Блез Паскал, Джон Стюарт Мил, Мария Кюри, Джон фон Нюман и др.

„В началния период от моя живот аз бях дете чудо

в пълния смисъл на думата, защото още ненавършил дванадесет години постъпих в колеж, четиринадесетгодишен получих титлата „бакалавър”, а преди деветнадесетата си година защитих докторат”, пише Норберт Винер, откривателят на кибернетиката, в автобиографията си „Аз бях вундеркинд”. Винер има интересно обяснение за схващането, че свръхнадарените деца или стават световноизвестни таланти, или претърпяват пълен крах. Всички обичаме истории за феноменални успехи и сме трогнати от трагедиите на неуспелите гении. Никой не се впечатлява от историята на феноменално дете с умерен успех.

Затова не е толкова известна историята на Ким Унг Йонг, записан в Книгата за рекорди на Гинес като

най-интелигентния човек на планетата

с коефициент 210. Роден е в Южна Корея през 1962 г. На пет години владее корейски, японски, немски и английски. Оттам нататък му трябва само месец, за да научи чужд език. От четиригодишен посещава лекции в университета „Ханянг” в Сеул. През ноември 1967 г. решава трудни интегрални и диференциални уравнения по японската телевизия. В „свободното време” пише поезия и рисува. Когато е на осем, е поканен от NASA да учи в САЩ.

На 15 години получава докторска степен

от Държавния университет на Колорадо. През 1974 г. (дванайсетгодишен) започва работа в NASA. Работата е тежка и не му остава никакво време за странични занимания. Тогава използването на компютри е още в начален стадий и момчето трябвало да прави огромно количество изчисления, които днес се извършват от машините. Шестнайсетгодишният младеж не издържа психически на натоварването и през 1978 г. се връща в Корея, където решава да стане строителен инженер.

Бившият вундеркинд храни дълбоко недоверие към медиите, които го описват като неуспял гений. Той съзнателно решава да стои далеч от световното внимание. Бил е приет в най-елитните висши училища в Сеул, но избира скромен провинциален университет. Сега е доктор по инженерни науки, периодично публикува научни трудове и отглежда децата си. 

Високият коефициент на интелигентност не е определящ за детето чудо.

Креативните деца рядко показват високи резултати на стандартизирани тестове, обяснява австралийската психоложка Мария Маккан. И ако едно дете е влюбено в заниманието си и напредва с радост, нужно ли е да му слагаме етикета „вундеркинд”?